Направо към съдържанието

Здравко Петров (критик)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Здравко Петров
български литературен критик и историк
Роден
Починал
23 март 2000 г. (71 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за литература при БАН

Здравко Желев Петров е литературен критик и историк, есеист, публицист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 юни 1928 г. в Шумен. Следва право (1947-1949), но завършва философия в Софийския университет (1954).[1]

Редактор във в. „Народна младеж“, в. „Народна култура“ и сп. „Септември“. Аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1960-1963). Защитава кандидатска дисертация на тема „Ленинизацията на марксическата критика през 30-те години“ (1963). Научен сътрудник (1963), старши научен сътрудник I степен (1967) и старши научен сътрудник II степен (1980) в Института за литература при БАН (1963-1999). Завежда отдел „Критика“ в сп. „Пламък“ (1970-1972), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1973). Член на Съюза на българските писатели.

Умира на 23 март 2000 г. в София.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът ми на критик е през 1949 г. във в. „Литературен фронт“.[1]

Известен е като критик „импресионист“.[2], а също и „поетът в критиката“, и „крачеща библиотека“[3]

Той е един от знаменитата „тройка“ литературни критици (заедно с покойните Кръстьо Куюмджиев и Тончо Жечев).[3]

Съставител и редактор на редица сборници.[1]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Тодор Павлов“ (в съаторство с Н. Попов, 1958)
  • „Срещи с големи и малки“ (1962)
  • „Асен Разцветников“ (1963)
  • „Вечни спътници“ (1966)
  • „Литературни силуети“ (1966)
  • „Мъдростта на древните митове“ (в съавторство с Цветан Стоянов, 1968; 1975)
  • „Личности и съдби“ (1970)
  • „Профили на съвременници“ (1973)
  • „Законно и незаконно родени умове“ (1976)
  • „Критика и критици“ (1977)
  • „Тръбачът. Биография на Гео Милев“ (1977)
  • „Избрано. Портрети на поети“ (1978)
  • „Силуети на любими автори“ (1978)
  • „Асоциативни пътувания“ (1980)
  • „Моят свят“ (1980)
  • „Творци от няколко поколения“ (1984)
  • „Възрожденци“ (1987)
  • „Критици“ (1988)
  • „Поети“ (1988)
  • „Страници за поезията“ (1988)
  • „Приказници“ (1990)
  • „Пред саркофазите на историята“ (1996)
  • „Историята като безумие“ (1997)
  • „Изкуството на критика“. Съст. Мариана Тодорова. София: Карина М, 2003, 220 с.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Мариана Тодорова, Сабина Беляева, „Здравко Петров“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.278-279.
  2. ↑ „Почина Здравко Петров“, в. „Култура“, бр. 12, 31 март 2000 г.
  3. ↑ а б Любомир Стаматов, „Критик по съдба и призвание: в памет на Здравко Петров“, в. „Литературна мисъл“, 1999, кн. 2, с. 189-190.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Статии
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Шумен“         Портал „Шумен“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Здравко_Петров_(критик)&oldid=12165138“.